За да не сте вече с този човек, значи си има причина. Важно е в такива моменти да си припомняте тази причина.

Научно доказано е, че по лесно е да си припомняме хубавите моменти. Всеки предпочита да се вряща към тях, отколкото към кавгите, скандалите и изобщо всички малки конфликти на интересите. Но те са съществували и са също толкова истински колкото и щастливите моменти. Във всяка една връзка има сума ти недостатъци, често предимствата доминират и просто ги пренебрегваш, понякога просто си заслужава да продължаваш да се бориш въпреки тях, но го има и този вариант, когато всички онези малки неща, които ти бъркат в очите надделяват. Тогава да продължаваш връзката е чиста проба мазохизъм. Само че, когато връзката приключи, всички тези дребни, вредни фактори ги няма и човек се връща към приятните спомени. В такива моменти не можеш да се спреш, да не се замисляш дали не си направил грешка? Дали не си избързал, дали преценката ти не е била лоша, дали не си се отказал прекалено бързо? Дали не заслужава още един шанс???

В крайна сметка хората рядко се променят. Навиците могат да бъдат потискани, но не и изкоренени, с течение на времето винаги се връщаме към тях. И има 99% вероятност нещата да свършат по същия начин, ако не и по-лошо. Ако истински, с душата и сърцето си вярвате, че може да сте този самотен 1%, то скачайте на сляпо. Но искрено ви съветвам да не отричате всички минали грешки в името на тази надежда. Бъдете реалисти!